Два дни преди вота: Последните социологически проучвания сочат около 15% разлика между първия и втория

„БСП – Обединена левица“ прескачат бариерата и получават 4%

На тези избори се очаква висока избирателна активност. Тя върви нагоре и стига около 60%, или около 3,3 милиона души.

Това сочи проучване на „Алфа Рисърч“, проведено в периода 13-15 април 2026 година. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна.

„Финалното проучване на „Алфа Рисърч“ показва една относителна ясна картина на това какво се случва в страната без драматични обрати в сравнение с изследването в началото на предизборната кампания“, казапред bTVсоциологът Боряна Димитрова.

Според изследването шест партии влизат в 52-ия парламент. Първа политическа сила е „Прогресивна България“ с 34,2%. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,5%, трети – ПП-ДБ с 11,6%, четвърти – „ДПС-Ново начало“ с 9,4%, пети са „Възраждане“ с 5,8%.

Според данните на „Алфа Рисърч“ „БСП – Обединена левица“ прескачат бариерата и получават 4%.

По думите на Боряна Димитрова ножицата между „Прогресивна България“ и ГЕРБ-СДС се разтваря и разликата между тях вече е почти 15%.

Под 4-процентната бариера за влизане в парламента остават „Сияние“ с 3,2%, „Величие“ с 2,9%, МЕЧ с 2,8%, „Има такъв народ“ с 1,7%, АПС с 1,3%, „Синя България“ с 1%.

„Интересен феномен са „Сияние“. Партията стана видима и различима в хода на кампанията. Тя също отбелязва ръст и гражданска активност – хора, които не са политизирани, избират да я подкрепят. Ще видим какво ще се случи в последните дни“, коментира Димитрова.

„Ако мога да обобщя резултатите, в момента голямата интрига не е за първото място, а за броя на партиите, които ще бъдат в следващия парламент, защото от това ще зависи и разпределението на мандатите, и възможностите за мнозинства. Тази интрига остава отворена“, обясни социологът.

Според проучването 72% от хората са решили за кого ще гласуват още преди началото на кампанията. Тези, които са взели решение по време на нея, са 16%, а тези, които все още не са решили, са 12%.

„Около 900 000 души решава по време на кампанията и в последните дни. Това не е малък процент и влияе на резултатите“, коментира Боряна Димитрова.

Изследването е проведено от „Алфа Рисърч“ в периода 13-15 април 2026 г. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.

„Тренд”: Пет сигурни формации с представителство в следващото Народно събрание, три са на ръба

Пет сигурни формации ще имат представителство в следващото Народно събрание, а три са на ръба на бариерата. Предизборната кампания леко повишава активността. Това сочи проучване на „Тренд“ по поръчка на „24 часа", посветено на електоралните нагласи спрямо предстоящите предсрочни парламентарни избори. Изследването е реализирано в периода между 13 и 16 април 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1004 души на възраст 18+.

3,2 милиона пълнолетни български граждани декларират, че ще гласуват на предстоящите предсрочни парламентарни избори, което е повишаване с около 100 000 души спрямо последното  проучване на „Тренд”, реализирано непосредствено преди началото на предизборната кампания.

„Ключът за тези избори е избирателната активност. Повишаването ѝ винаги работи за новите субекти. Най-голяма полза ще има „Прогресивна България”, заяви пред NOVAсоциологът Димитър Ганев.

Не се регистрира структурна промяна в електоралните нагласи в последния месец. „Прогресивна България” остава лидер с 33,2% подкрепа сред заявилите, че ще упражнят правото си на глас. Втори са ГЕРБ-СДС с 19,1%. Битката за третото място остава оспорвана, като ПП-ДБ (11,2%) запазва крехка преднина пред ДПС (10,2%). Петата позиция остава за „Възраждане“ с 7,1% сред гласуващите.

Три формации са на ръба на парламентарната бариера. За БСП декларират, че ще гласуват 4%, но по-висока активност ще изложи на риск тяхното представителство. За „Сияние“ декларират подкрепа 3,9% от гласуващите, а МЕЧ също остава близо до бариерата с 3,7%.

„И за трите партии има една особеност в контекста на изборната активност. БСП имат твърд лоялен електорат, който в голяма степен е мобилизиран за предстоящите избори. При тях няма кой знае колко голям резерв при вдигане на активността. При „Сияние” има доста по-голяма електорална периферия. Лидерът Николай Попов е с висок рейтинг. Но там има проблем с по-колеблив вот, по-трудно предсказуем е. Профилът на електората на МЕЧ също не е много твърд – това са предимно млади хора, на възраст между 18 и 40 г. Това е електорат, за който не можеш с категоричност да кажеш, че ще излезе да гласува”, каза Ганев.

В подредбата следват „Има такъв народ” (2,1%), „Величие” (1,7%), „Алианс за права и свободи” (1,6%) и „Синя България” (1%), сочи проучването на „Тренд“. 

При петпартиен парламент Румен Радев ще има много повече мандати, отколкото при осемпартиен, но ще остане без потенциални партньори, коментира още Ганев.

„При условие, че в НС влязат БСП, „Сияние” или МЕЧ, те ще дадат потенциални възможности за партньорство. Засега обаче данните сочат, че само с един малък партньор Радев няма да си осигури 121 гласа. Ако няма съществена промяна от тази картина, която виждаме в момента, съставянето на кабинет ще е сложно”, коментира социологът.  

„Във всеки екзитпол, включително и в този, който предстои да правим по поръчка на NOVA, има въпрос: „Кога взехте решението за кого да гласувате?“. Оставили сме четири опции: преди кампанията – това се считат за най-твърдите избиратели; по време на кампанията; в последните няколко дни; или днес, т.е. в деня на вота. В деня на вота решение взимат между 9 и 10%, а в дните преди това – около 7–8%. В зависимост от изборите става дума за между 15 и 18% – най-често толкова е сборът от опциите „днес“ и „последните няколко дни“. При активност от 3,2 милиона, каквато имаме сега, и ако се запазят тези дялове на хора, които решават в последните няколко дни, говорим за около половин милион български граждани, които заявяват, че ще гласуват на тези избори, но все още не са взели решение за кого. Винаги е възможна голяма изненада”, каза Димитър Ганев.

Изследването на  „Тренд“ се провежда само на територията на страната, като вотът от чужбина би могъл да внесе определени промени в електоралната картина, уточняват от  агенцията. 

Трите загадки на изборите са активността, кой ще прескочи чертата и третото място, където има разлика от 1%, обясни Ганев.

Проучването е на „Тренд“ по поръчка на „24 часа" е посветено на електоралните нагласи спрямо предстоящите предсрочни парламентарни избори. Изследването е реализирано в периода между 13 и 16 април 2026 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1004 души на възраст 18+.

„Мяра“: Потенциална формула за парламент 5+1+2

Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, изглежда както следва: „Прогресивна България“ би спечелила 34,6% от гласовете, ГЕРБ-СДС – 18,5%, ППДБ – 11,4%, ДПС („Ново начало“) – 9,1% и „Възраждане“ – 7,4%. БСП-Обединена левица би била на самия ръб с 4%, недалеч от ръба са „Сияние“ и МЕЧ – съответно с 3,6% и 3,5%. „Величие“ би имало 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН би получила 1,4%.

Данните са от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“ за Българското национално радио. Базата са решили да гласуват за определени формации или кандидати и това е моментна снимка на електоралните нагласи, като стотици хиляди тепърва ще вземат решение за кого ще гласуват.

При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите на респондентите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“.

5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори. Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес. Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят.

Сред заявилите, че ще гласуват, около две трети предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял не могат да преценят. Тук, разбира се, трябва да се отчита декларативността на отговорите, но като цяло данните потвърждават предишните наблюдения на „Мяра“. 

По естествен път, най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили или някакъв програмен формат правителство биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет си представят като добра опция 8,2%. Над една пета се колебаят.

Близо три четвърти не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите. Данните потвърждават и изводите на публикувания преди ден Индекс на общественото напрежение – който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите.

Данните са на „Мяра“ за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“ с таблети сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.